А ти паркираш ли на ъгъла?

Всички сме съгласни, че много от българските шофьори са нетолерантни и агресивни. И въпреки, че има тенденция към подобрение (вече почти всеки спира на пешеходна пътека), то има още много какво да се желае. Особено в някои аспекти, в които шофьорите не разбират, че правят нещо нередно. Един такъв аспект а паркирането. Паркирането по тротоара в центъра на големите градове (аз ще говоря предимно за София) е ограничено физически с колчета, но при всяка липса на колче, някой се възползва „да спре за малко“ на тротоара. Но такива места са по-скоро рядкост.

Друга ситуация обаче, е паркирането на ъгъла на две пресичащите се улици. Ето така например:




Винаги това ме е дразнело, но когато веднъж пресичах квартална уличка, трябваше да заобиколя един такъв идиот, а 2 секунди след това друг идиот се завъртя в кръстовището и се заби в едно колче, осъзнах, че секундите, които съм останал вповече на пътя, защото е трябвало да търся как да заобиколя неправилно паркиралия, можеха да означават да бъда блъснат. Много малко вероятно да се случи, казвате? Те всички инциденти са малко-вероятни. А целта и на държавата, и на гражданите, е да ги прав още по-малко вероятни.

В закона за движение по пътищата това е отбелязано като нарушение, защото хем е паркиране на под 5 метра от кръстовище, хем е паркиране върху защрихована зона. ЗДвП настрана (засега), как това пречи:

Създава опасност за пешеходците, които трябва да ги заобикалят, понякога и да излизат на платното на пресичащата улица (както например тук)

което увеличава опасността за тях. Дори да не се налага да излизат на пресичащата улица, спрялата там кола пречи на видимостта на шофьорите и те в последния момент могат да видят „изскачащия“ иззад неправилно-спрялата кола пешеходец. Особено ако колата е по-висока.

 

Пречи на майки с колички или трудно-подвижни хора. 20 секунди преди тази снимка, в пространството между двете паркирали коли (в което има и колче), трябваше да мине възрастна жена с патерици. Майките с колички пък дори не могат да заобикалят и да се провират, и им се налага директно да бутат количката по асфалта.

Ограничава сериозно видимостта на шофьорите, които влизат в кръстовището. Такива кръстовища най-често са нерегулирани, съответно шофьорът без предимство трябва да подаде предницата си, за да може да види идва ли някой (особено ако е Т-образно кръстовище, където повечето хора не знаят кой е с предимство). И тук имам история – бащата на мой приятел е бил блъснат от друг автомобил, каращ с превишена скорост, докато първият се е подавал, заради ограничена видимост от спрял на ъгъла автомобил. И на всичкото отгоре е бил виновен, защото е бил без предимство.

Прави вземането на завоите по-трудно дори за опитни шофьори, особено ако е в комбинация с хитро поставени кофи за боклук. Дори веднъж преместих една кофа, за да може жена в бял джип да вземе завоя. Това, че „пачата“ не ми благодари е друга тема. Например как бихте взели завой с кола-комби тук:

„Ами то няма къде да се паркира, те хората затова“. Първо, това не е оправдание за нарушаването на правилника и създаването на опасност. Но дори да беше такова, няколко пъти съм правил наблюдения по темата и съм броил. На максимум 2 пресечки от всяка ъглово-паркирана кола има свободно паркомясто. Т.е. това в голямата си част не е от липса на места, а от желанието на българина да си спре точно пред входа/заведението/магазина, и ходенето 100 метра е по-неприемливо от това, да застрашиш здравето на съгражданите си. А те самите пък дори не разбират за опасността – аз вдигам чистачките на опасно-паркиралите коли, като културен начин да им кажа „тука пречиш“, но веднъж две девойки свалиха вдигнатите от мен чистачки с недоумението „баси, тоя закво го направи това…“. Утре като се качат в колата и те няма и да разберат, че заради тях някой е катастрофирал.



Видяхме как не се прави и защо не се прави. Само че какви са решенията и как да стигнем до тях? Аз виждам две решения:

Първото е използвано в много европейски градове, а именно – разширяване на тротоара:

Така се увеличава видимостта на шофьорите, и не се налага пешеходците да заобикалят автомобили, за да пресекат. Ето нагледна реализация в центъра на Париж:

Виждате, вляво, последната кола е паркирала доста преди самото кръстовище, просто защото физически няма как да паркира в него.

А ето и сравнението на това как изглежда едно такова кръстовище в България и в Брюксел:

Същото разширяване на тротоара може да стане и на доста места в България. Това го казвам с уговорката, че не съм експерт по пътно строителство, но условията изглеждат идентични с тези в европейските градове. Всъщност, дори точните размери на мястото, където могат тротоарите да бъдат разширени, са вече „нарисувани“ с маркировка – поне в центъра на София всички такива ъглови места са защриховани:

Но както отбелязахме, на българския шофьор му е нужна физическа пречка, за да не нарушава правилата.

Все пак, това не е приложимо във всички случаи. Някои улици са твърде тесни и това разширение би направило завиването, особено на бусове, по-трудно. Инвестицията в това да оправиш всяка пресечка е голяма. А дори в момента има изисквани за минимален радиус на завоя, което невинаги е спазено, защото изисква ремонт.

Затова идва и второто предложение. Контролът. Когато физически не можеш да спреш нарушителите, можеш да ги контролираш. Служителите на КАТ, които според новите разпоредби вече не могат да чакат след някой светофар, да приберат някой лев, защото са преценили, че си минал на жълто, могат да санкционират такива нарушения. Но в градовете, където има платена зона за паркиране, има служители, които непрекъснато обхождат улиците. И могат да сигнализират за всяко едно такова нарушение. А в помощ на забранителната маркировка може да се сложат и знаци, изрично забраняващи паркирането след определено място, както например в Остин, Тексас:

И когато регулярно глобяваш или дори вдигаш колите на нарушителите, те ще се замислят, преди да паркират опасно. Един пример, който ми беше посочен по темата, отново от Париж: в даден момент през 90-те, всеки автомобил, паркиран извън указаните с маркировка места, се конфискува от общината, а собственикът си го откупва на част от пазарната му цена. Нямам линк за тази регулация, и мисля, че е крайна мярка, но е пример, че контролът е важен и работи. Защото днес в Париж не могат да се видят коли, паркирани по ъглите, дори да няма разширение на тротоара. А там наистина няма места за паркиране, не само на 2 пресечки, ами и на 20 (т.нар. „парижко паркиране“ изисква да не си оставяш колата на скорост, за да може паркиращите пред и зад теб да те подместят леко, за да се пъхнат)



Добре, изредихме защо е лошо тук, и колко е хубаво „на запад“. Какво правим?

Аз съм писал предложения до КАТ, Столична община (дирекция транспортна инфраструктура) и до центъра за градска мобилност. Говорил съм и с редови полицаи и служители, проверяващи паркиралите в синя зона. Т.е. свел съм горните предложения до всички „органи“. Отговор имах само от Столична община – че няма пари за такава промяна на инфраструктурата. Предложението ми служителите на центъра за градска мобилност да известяват КАТ за всеки нарушител потъна (ще го отправя пак). Служителите в „синя зона“ ми казват, че устройствата им (от скоро базирани на Android) имат опция за подаване на сигнали за нарушения, но няма разпоредба, която да ги кара да го правят за „дребни“ нарушения. Служителите на КАТ пък ми казват, че въпреки, че КАТ има собствен „паяк“, правят проверки и вдигат коли само по време на „акции“, които се случват веднъж на месец-два, в ограничени райони.

Проблемът не е грандиозен. Но е нещо, което трябва да поправим, наред с още стотици неща. И бих искал „компетентните органи“ да бъдат и компетентни, а не само „органи“ и да действат както по този, така и по други проблеми. Но затова самотните писма на един дразнещ се на нарушенията гражданин няма да са достатъчни…

 

Източник

Други статии

One Reply to “А ти паркираш ли на ъгъла?”

  1. И аз много се дразня на такова паркиране. И в по-голямата част от случаите шофьорите изобщо не са наясно, че са извършили нещо лошо. Може би защото те никога не се вижат пеша, или защото егоизмът им е достигнал върхова форма и не могат да си представят как ще си нарушат комфорта заради живота и здравето на някой друг.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *